Мирела Френи: На сцената трябва да забравиш, че си певец...

„Най-добрата Мими от втората половина на ХХ век”, категорични са и критиците, и публиката щом стане дума за Мирела Френи. Това е ролята, изстреляла я в звездна орбита в началото на 60-те години.
Кариерата на легендарното италианско сопрано продължи повече от половин век! Този факт звучи наистина смайващо. Направо невероятно! Самата Френи възкликва с изумление: „И за мен е чудо! Ако някой ми беше казал, че ще пея по този начин цели 50 години, щях да помисля че е луд... Багодаря на Бога за богатството, с което ме е дарил - моя глас! Но трябва да знаеш как да управляваш, образно казано подобно богатство. Щом си млад, всичко е възможно! С годините обаче са необходими промени, които ти позволяват да продължиш да правиш всичко добре”.
Мирела Френи със сигурност е родена под щастлива звезда. Звучи като анекдот, но малко преди да се появи на бял свят на 27 февруари 1935 година майка й била на спектакъл на „Ловци на бисери” в родния Модена.
Красивото русокосо момиче от рано демонстрира не само изумителни вокални качества, но и характер. Без да й мигне окото на 12 години печели конкурс и то с арията на Чо Чо Сан Un bel di vedremo… Смаян от чутото, Бениамино Джили посъветвал родителите да не съсипват с прекалени амбиции това чудо на природата. Гласът на Мирела Френи винаги е удивлявал с невероятната си красота, кристален блясък, нежност, топлота и най-вече искреност... Оценени по достойнство от най-големите световни авторитети. 3 февруари 1955 - първият голям успех на Мирела. Малко преди да навърши 20, нейната Микаела в „Кармен” на Бизе грабва сърцата на дошлите в театъра в Модена. Огромни букети летят отвсякъде. Аплаузите сякаш нямат край, а Мирела Френи не вярва на очите си...
В годината, в която е родена - 1935, на бял свят отново в Модена се появява друга ослепителна звезда - Лучано Павароти. Двамата са неразделни още от най-ранна възраст. Майките им работят във фабрика за цигари. Мирела и Лучано имат дори една и съща дойка! Заедно ходят на уроци по пеене. Три пъти седмично в продължение на пет, шест години пътуват до Мантуа с раздрънканата кола на Лучано, която често ги оставя на пътя... Когато пък искат да споделят някоя тайна, предпочитат родния моденски диалект. Или както Павароти обобщава: „С Мирела вършим всичко заедно, но любовната тръпка ни завладява само на сцената!” Съвършено прав е Лучано. В театъра изваяха великолепни образи на влюбени. Сред най-запомнящите се без съмнение са Мими и Рудолфо в „Бохеми” на Пучини. Френи, покорила вече Ла Скала и МЕТ, партнира на Павароти през ноември 1968 при дебюта му в прочутия театър в Ню Йорк. Пресата прелива от възторжени коментари. Същото се повтаря и през 1996 в Торино за 100-годишнината от премиерата на „Бохеми”. А през 1972-ра Мирела Френи, Лучано Павароти и Караян правят култовия запис за фирмата Дека. В него участва и Николай Гяуров. Времето, когато пламва голямата им любов с Мирела. „Николай се появи в живота ми в много труден момент. Бяхме заедно цели 28 години! Обичахме се много, въпреки различните характери. Той гледаше на нещата откъм философската им страна, а аз съм някак по-земна... Нуждаехме се един от друг. Обичахме едни и същи неща. Спортувахме заедно... Бе наистина фантастично, тъй като изпитвахме уважение един към друг”, връща лентата Мирела Френи към времената, когато двамата с Гяуров събираха погледите на околните не само на сцената, а и на бляскави светски събития. Сега без Николай Гяуров вече повече от 10 години, все по-ясно кристализират контурите на общите им творчески трепети, вградени Слава Богу и съхранени за поколенията в ред паметни регистрации. На някои от тях имате възможност пак да се насладите в съботната вечер. Ще звучат откъси от „Бохеми”, „Дон Карлос”, „Фауст”, „Дон Жуан”, Реквием на Верди. А също финалът на „Евгетий Онегин” от Чайковски с Томас Алън и Мирела Френи. Татяна е една от любимите й роли. Извайва я в началото на 90-те години редом с образи като Адриана Лекуврьор, Федора, Лиза... „Обичам много Татяна! Тя е предизвикателство за мен. Силна личност – коректна, с достойнство... Би могла в края на операта да остави всичко, но... не би била Татяна. Адреналинът се покачва, защото образът непрестанно се обогатява. Добива нови черти, а това изисква друг цвят на вокала, промяна в цялостното поведение. Във финала Татяна се извисява над битовото, дребнавото и пламенно отстоява пред Онегин достойнството си на жена с главна буква...” Каквато без съмнение е и прочутата оперна дива от Модена! Тъкмо там през 2002 година Мирела Френи и Николай Гяуров основаха академия под името Centro Universale del Bel Canto. Получават над 300 заявки от млади певци, които искат да се докоснат до безценния опит и харизма на две оперни легенди. След прецизна селекция борят им се редуцира до десетина. Мирела Френи твърди, че с времето много от студентите вече имат успешна кариера в престижни световни театри. За жалост само две години след основаването на Centro Universale Гяуров си отиде от този свят. Не малка доза кураж се изисква, за да продължиш започнатото. Мирела Френи се справя великолепно и съветва младите: „На сцената трябва да забравиш, че си певец! Самоцелното вокализиране не е нужно никому! На сцената си преди всичко актьор! Образът, който изграждаш те прави значим като творец...”

събота, 28 февруари от 20.00 часа

Споделете

Мирела Френи: На сцената трябва да забравиш, че си певец...

"Вилхелм Тел" от Росини във Виенската държавна опера

Пианистът Емануил Иванов: артистът трябва да е земен

"Вилхелм Тел" от Джоакино Росини, опера в четири действия

Фестивалът "Артис" с трето издание в София

What the Funk представя катедра “Поп и джаз изкуство” към Вокалния факултет на НМА

Рисунка на лодка с гребци насред каменна пустиня в Азербайджан

Детска книга за късмета и проявленията му

Един снимачен миг

ПРЕДАВАНИЯ

Програми

Радио България

За БНР